История за незарасналите рани и възможното или невъзможно изкупление разказва Людмила Калоянова в новата си книга „Американски триптих“. Това съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им романът засяга темите за вината и покаянието, за изгубената и намерена идентичност. Историята е разказана на фона на съдбата на три поколения емигранти в Америка. Сюжетът проследява търсенето на икона, изчезнала преди повече от столетие от малко градче на брега на Черно море.

„Трансформирането на носталгията в креативен процес за възкресяване на миналото, постоянната отвореност на наратива към варианти и възможности за постигане на решения очертават достойнствата и приносите на „Американски триптих“ в потока на съвременната българска литература“, отбелязва писателката Здравка Владова-Момчева.

Според Людмил Димитров с

Предстои издаването на комикс, посветен на Варненския халколитен некропол. Това съобщи авторката Елена Владова по време на представяне на изложението „Алея на книгата“ на репортажния комикс за раннохристиянския манастирски комплекс в местността Джанавара край Варна. 

Както информирахме, той излезе през есента на миналата година по проект, подкрепен от Община Варна. 

В основата на сценария стои интервю с археолога Александър Минчев, ръководил проучванията на Джанавара. В държавите, където комиксът е популярен, е нещо обичайно да се разкаже журналистически материал в този вид, каза Владова и добави, че прави всичко възможно да развива жанра и в България. 

Тя припомни, че заедно с Русев имат три съвместни издания и сега работят по ново, посветено на Варненския халколитен некропол. Рисуваните истории са начин да се представи сериозна информация за всякак

Търпението е незабележима форма на гниенето. Думите са на българския писател, поет и сатирик Радой Ралин (1922-2004).

Негови са още мислите: „Революцията е една премиера. После спектакълът пада“, „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации“, както и „Дето брадва заповядва, там народът се не радва“.

Димитър Стефанов Стоянов, чийто псевдоним е Радой Ралин, е роден на 23 април 1922 г в Сливен. Той е потомък по бащина линия на Таньо войвода – дядо му Димитър, на когото е кръстен, е брат на войводата. 

НА ДЕВЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПУБУВА ПЪРВОТО СИ СТИХОТВОРЕНИЕ 

Когато е петгодишен, майка му Радка го научава да чете и пише. През следващата година той получава за подарък книжката „Дядовата ръкавичка“ на Елин Пелин. Книжката става любима на Димитър Стоянов, след което прочита и всички книги на Елин Пелин в читалищната би

Кристина Патрашкова представи книгата си "Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата" тази вечер в Пазарджик.

„Ние всеки ден сме изправени пред дилемата на избор - какво да направим и какво не. Вярвам, че човешкият живот е изборите, които правим. С тази книга исках да пробудя интереса при младите читатели и да разкажа как големите писатели преживяват времето на осемдесет и девета година“, каза журналистката пред гостите в зала „Цветан Радулов“.

Гостенката ни доближи интервюто до литературата, каза адвокатът и автор Хари Харалампиев, който беше модератор на събитието и благодари на Кристина Патрашкова, че е откликнала на поканата. Той добави, че Пазарджик е град, в който продължава да се чете.

Благодаря за поканата на Хари Харалампиев. Много съм изненадана от успеха, който има тази книга, която вече излиза в трети тираж, каза пред гостите Патра

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетиле